ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД.
Всеки човек се ражда с вродено предразположение към развитие на говора, но самата реч не е вродена функция, а възниква и се развива в процеса на общуване на детето със заобикалящата го среда.
Още при раждането, с първото изплакване детето поема въздух за първи път, и за пръв път изразява чрез гласа си чувството на дискомфорт от рязката промяна на средата.
Съществуват общи закономерности, на които се подчинява развитието на речта, въпреки че всяко дете притежава своя собствена уникалност.
Овладяването на речта преминава през определени етапи, характеризиращи се с конкретни прояви и белези, които позволяват да се оцени нивото на развитие на речта при всяко дете.
Преди същинското проговаряне, се случва т.н. подготвителен период. Той започва още в момента на раждане и завършва с проговарянето на детето някъде в периода между 1 г. -1 г. и 6 месеца.
На този етап у детето се появяват следните необходими умения:
- развива се вниманието към човешката реч и се слага началото на нейното разбиране;
- възниква необходимост от овладяване на речта, потребност от речево общуване със заобикалящата среда;
- развива се паметта за думи;
- формиране на способност за слухово различаване на различните звукове от речта;
- развиват се и се усъвършенстват гласовите и артикулационни възможности на детето.
Паралелно с развитие на собствените умения да говори, детето се учи да разбира речта на хората от заобикалящата го среда.
1 месец
Бебето, освен плач, започва да произвежда не добре диференцирани звукове (А, Е), които имат рефлекторен характер. При това, освен първи стъпки в овладяване на артикулацията, детето се „запознава“ със своите собствени гласови възможности, защото освен че произвежда тези произволни звукове, то ги и чува.
Към края на втората седмица бебето започва да различава гласовете на хората около него и когато те започнат да му говорят то престава да плаче. Към края на първия месец приспивните песни започват да му действат успокояващо.
Водеща роля от самото начало в овладяването на речта от детето има слуха. В процеса на общуване, при нормално развит слух, детето спонтанно започва да анализира и сравнява собствената речева продукция с тази на възрастните.
2 месец
През втория месец този процес продължава, като тук вече освен част от гласните звукове се появяват звукове наподобяващи К, Г, Х. Все още това е повече упражнение за детето, отколкото да носи определено послание. Това е началото на периода на бебешкото гукане.
3-4 месец
През третия-четвъртия месец тези звукове се „усъвършенстват“, започва да се появява интонация. Звукосъчетанията вече могат да изразяват радост, удоволствие или дискомфорт в различна степен.
5-6 месец
През петия месец вече започва да се наблюдава неосъзнато (ехолалично) повторение и опити за повтаряне като резултат от речта на възрастните от заобикалящата среда. Между възрастни и дете започва да протича своеобразен „разговор“. Този период се нарича още период на подражание т.е. детето се учи да подражава на речта на възрастните. Появяват се звукове П, Б, В, М и Т, Д. Като резултат от опитите за подражание започват да се появяват опити за произволни срички.
7-8 месец
Постепенно произнасянето на произволни срички се превръща в целенасочени опити да се говори като възрастните. Забелязва се многократно повтаряне на една сричка пр. ма-ма-ма, ба-ба-ба, та-та-та. Тези срички, все още не носят определен смисъл, но е началото на т.н. лепетна реч.
На 7-8 месеца децата започват да реагират адекватно на отделни кратки изречения, съпроводени със съответните подкрепящи мимика и жестове.
9-10 месеца
Около 9-10 месец започва разбирането на отделни думи, но само в контекста на конкретна ситуация. Например когато го попитат „Къде е тати?“ то се обръща към баща си, но извън контекста на ситуацията думата „тати“ все още не е натоварена със смисъл.
Периодът на лепет продължава до 1 г.- 1г. и 6м. Тогава се появяват първите думи „баба“, „мама“ и т.н. Започва период на същинско проговаряне.
На 2 г. детето използва около 40-50 думи, но в зависимост от средата, до колко стимулираща е тя, думите могат да бъдат и значително повече.
Поради уникалността на всяко дете и неговите индивидуални особености, е допустимо забавяне, а в някои случаи и по-ранна поява, на даден етап с 6 м., което не би трябвало да предизвиква тревога в родителите.
Петя Плачкова
Използвана литература:
1. В. Иванов "Логопедия" - 1973 г.
2. Л. Парамонова "Логопедия для всех 2-е издание" - 2004 г.
3. Ц. Ценова "Развитие на говора в предучилищна възраст-норма и патология" - 2001 г.
4. Б. Блажев, В. Попова "Чудесата на детската реч" - 1995 г.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
